На 30 октомври 1905 г. Николай II полага основите на руската Дума

На 30 октомври 1905 г. по нов стил император Николай II подписва Октомврийския манифест – документът, който за първи път обещава на поданиците на Руската империя граждански свободи и участие на избран представителен орган в законодателството. По стария календар датата е 17 октомври. Манифестът е подписан в Петерхоф, край Санкт Петербург.

До решението се стига в разгара на Руската революция от 1905 г. Общата стачка блокира железниците, фабриките и държавната администрация, а властта е изправена пред избор между силово потушаване на кризата и политически отстъпки. Министърът на финансите Сергей Вите настоява Николай II да приеме реформи и предупреждава, че без промяна империята може да бъде тласната към още по-дълбока революция.

Какво обещава Октомврийският манифест

В документа императорът нарежда да бъдат предоставени „свобода на съвестта, словото, събранията и сдруженията“. Предвижда се и разширяване на избирателните права за групи от населението, които до този момент не участват в изборите.

Най-съществената промяна е свързана с Държавната дума. В манифеста е записано, че „нито един закон не може да влезе в сила без одобрението на Държавната дума“. На избраните представители е обещана и възможност да упражняват реален контрол върху законността на действията на назначените от императора чиновници.

Така Николай II фактически отстъпва от неограниченото самодържавие и поставя началото на ограничена конституционна монархия. Манифестът успява да раздели опозицията, като умерените либерали приемат обещаните реформи, докато революционните партии ги определят като недостатъчни.

Конституцията идва през 1906 г.

Твърдението, че на 30 октомври 1905 г. е обявена първата конституция на Русия, е неточно. На тази дата е издаден манифест, който поставя основата на парламентарната система. Самата конституционна рамка е утвърдена с Основните държавни закони на 23 април 1906 г.

Новият модел не превръща Русия в пълна парламентарна монархия. Държавната дума става долна камара, а Държавният съвет – горна камара, като половината от членовете му са назначавани от императора. Николай II запазва контрола върху правителството, армията и външната политика, както и правото да разпуска Думата. Законодателните решения подлежат на императорско утвърждение.

Първата Държавна дума започва работа на 27 април 1906 г., но отношенията ѝ с двореца бързо се влошават. Тя е разпусната на 8 юли същата година, след като работи малко повече от два месеца. Въпреки краткото си съществуване, Думата остава първият опит за представително законодателство в модерната политическа история на Русия.

Източници: history.com, encyclopedia.com